26 abr 2009, 22:30

Не знаех, че може така...

Poesía » De amor

1.7K 0 51

                   Не знаех...
                   че може така...
                   от сърце и душа
                   с мисли бели
                   без глас
                   мъж жена да обича...
                   и от нежност
                   с думи... сълзи
                   пред Бог и съдбата
                   до болка
                   в любов да се врича...

                   не знаех...
                   че може така...
                   в очи със цвят на дъжд
                   да се влюбиш...
                   за миг
                   да поискаш във тях
                   завинаги
                   да потънеш...
                   а не знаеше ли
                   мили мой...
                   тези тъжни очи...

                   че цвета на болката носят...

МУЗИКА>>> CHRIS SPHEERIS - Carino

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

с обич...

2009-07-20T18:10:01+03:00
Индиана (Криси)

Цвета и на болката при теб е БЯЛ!!!...С обич, Магинка!!!

2009-05-10T17:46:40+03:00
villy_f@abv.bg (Вили)

ох....незная дали може ...понякога обичаме безкрай ,но после всичко рухва...искам до всяка жена да стои по един така влюбен мъж..благодаря ти че вяраш...Вили

2009-05-06T16:41:18+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

Докато не се случи,никой не вярва,но ....ИСТИНА Е -може!! ....И аз го преживях...

2009-05-04T22:43:22+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

с обич...

2009-04-30T21:39:06+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0