15 abr 2017, 9:12

Не знаем това, което може да намерим...

  Poesía » Otra
1.2K 1 1

 

Никой и нищо,

нито времето,

нито разстоянието,

не ще успеят

да ме обезверят,

дори видимо

да са ме сломили,

да са скъсали

сърцето ми.

Надеждата и

мечтите няма

да ми вземат.

Сълзите ми

най-тъжни

дори ще се

усмихват.

Защото обичта,

която нося 

в себе си,

която съм дала

и са ми дали –

ще счупи

катинара

на всяко

безсилие

и отчаяние...

От дъното да

изляза ще ми

даде сили

и ще протегне

заедно с мен

ръце към

светлината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Димитрова Todos los derechos reservados

Не знаем това, което можем да намерим в себе си и другите. Може да намерим сили, единствено от обичта. :)

Comentarios

Comentarios

  • "Не търси сила и увереност извън себе си, защото те идват отвътре. Винаги са били там."

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...