15 апр. 2017 г., 09:12

Не знаем това, което може да намерим...

1.2K 1 1

 

Никой и нищо,

нито времето,

нито разстоянието,

не ще успеят

да ме обезверят,

дори видимо

да са ме сломили,

да са скъсали

сърцето ми.

Надеждата и

мечтите няма

да ми вземат.

Сълзите ми

най-тъжни

дори ще се

усмихват.

Защото обичта,

която нося 

в себе си,

която съм дала

и са ми дали –

ще счупи

катинара

на всяко

безсилие

и отчаяние...

От дъното да

изляза ще ми

даде сили

и ще протегне

заедно с мен

ръце към

светлината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Димитрова Все права защищены

Не знаем това, което можем да намерим в себе си и другите. Може да намерим сили, единствено от обичта. :)

Комментарии

Комментарии

  • "Не търси сила и увереност извън себе си, защото те идват отвътре. Винаги са били там."

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....