За теб аз трябваше да бъда силен

да следвам път по който трябваше да мина

през цялата превратност на съдбата

през всичките поставени прегради

Не знаеше ли ти че си единствена

защото с лекота ме нарани
дори за сбогом ти не ме прегърна

как аз без теб се учих да живея

и в нощни часове когато

студени пипала на самотата 

и да,дори със сълзи молех Бог за сила

за да дочакам утрото да съмне

когато най накрая уморих се

и всичко стана някак безразлично

защото бях изгубил себе си по пътя

и бях виновен повече от тебе

но ти не знаеш нищо за това