8 mar 2018, 11:15

Не знаеш

  Poesía » Otra
744 0 1

 

За теб аз трябваше да бъда силен

да следвам път по който трябваше да мина

през цялата превратност на съдбата

през всичките поставени прегради

Не знаеше ли ти че си единствена

защото с лекота ме нарани
дори за сбогом ти не ме прегърна

как аз без теб се учих да живея

и в нощни часове когато

студени пипала на самотата 

и да,дори със сълзи молех Бог за сила

за да дочакам утрото да съмне


когато най накрая уморих се

и всичко стана някак безразлично

защото бях изгубил себе си по пътя

и бях виновен повече от тебе


но ти не знаеш нищо за това

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ник, вярвам,че съдбата дава шанс за нови слънчеви пътеки. Приятна вечер.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...