8.03.2018 г., 11:15

Не знаеш

736 0 1

 

За теб аз трябваше да бъда силен

да следвам път по който трябваше да мина

през цялата превратност на съдбата

през всичките поставени прегради

Не знаеше ли ти че си единствена

защото с лекота ме нарани
дори за сбогом ти не ме прегърна

как аз без теб се учих да живея

и в нощни часове когато

студени пипала на самотата 

и да,дори със сълзи молех Бог за сила

за да дочакам утрото да съмне


когато най накрая уморих се

и всичко стана някак безразлично

защото бях изгубил себе си по пътя

и бях виновен повече от тебе


но ти не знаеш нищо за това

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ник, вярвам,че съдбата дава шанс за нови слънчеви пътеки. Приятна вечер.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...