Mar 8, 2018, 11:15 AM

Не знаеш

  Poetry » Other
735 0 1

 

За теб аз трябваше да бъда силен

да следвам път по който трябваше да мина

през цялата превратност на съдбата

през всичките поставени прегради

Не знаеше ли ти че си единствена

защото с лекота ме нарани
дори за сбогом ти не ме прегърна

как аз без теб се учих да живея

и в нощни часове когато

студени пипала на самотата 

и да,дори със сълзи молех Бог за сила

за да дочакам утрото да съмне


когато най накрая уморих се

и всичко стана някак безразлично

защото бях изгубил себе си по пътя

и бях виновен повече от тебе


но ти не знаеш нищо за това

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ник, вярвам,че съдбата дава шанс за нови слънчеви пътеки. Приятна вечер.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...