Не знаеш...
Не знаеш какво е да мръзнеш
насред летния зной.
Или под тон завивки да зъзнеш.
Или глуха за поредния “Кой?!?”
Не знаеш как е безнадежно,
макар вън да ражда се пролетта.
Не знаеш за очите ми пак е валежно
изгрев - светлина, а в душата – тъма.
Не знаеш как смело убивам
всеки порив за “поглед встрани”.
Не знаеш, че с образа ти заспивам
и се будя с него в ранни зори
Не знаеш... ”Обичам те” казвах и казвам
всеки ден в различна игра, с нов подход.
Не знаеш... но по-лесно от мен се отказвам,
отколкото да го бъде без теб моя живот
Не знаеш... а и не знам защо ми се случи.
Защо в теб, защо безнадеждно, защо чак сега.
Не знам... животът упорито иска да ме отучи
да вярвам, че ще споделиш с мен Любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
