Не знаеш какво е да мръзнеш
насред летния зной.
Или под тон завивки да зъзнеш.
Или глуха за поредния “Кой?!?”
Не знаеш как е безнадежно,
макар вън да ражда се пролетта.
Не знаеш за очите ми пак е валежно
изгрев - светлина, а в душата – тъма.
Не знаеш как смело убивам
всеки порив за “поглед встрани”.
Не знаеш, че с образа ти заспивам
и се будя с него в ранни зори ...