9 jul 2006, 19:28

Не знаеш какво е обич

  Poesía
1.5K 0 7

Обичах те.

За теб живота си дадох.

Тръгна си

и сякаш в бездна дълбока пропаднах.

 

Не знаеш, какво е обич,

все ти е едно,

дали тъжа и бавно умирам

когато не сме заедно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мисля че Мойра е права!!!
  • аз пък мисля че "писателче" е прав!!!!!!!!
  • Да, може би е така!
  • Хубаво е но мисля че може да се напише още нещо за финал(струва ми се че не е довършено).Браво!
  • Рони, казах ти, че стихотворения от този род няма да се посрещнат добре тук. Възрастта ти не ги предполага и това ще подразни хората. Както и да е, на мен ми се иска да не губиш надежда, Имаш толкова хубави неща. Пусни онзи къс разказ за дърветата.
    Мисля, че избърза малко с коментарите Светослав.. но това разбира се е твое право.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...