23 abr 2012, 9:52

Не знам 

  Poesía
1025 2 19
Изваях те във думи. Не знам дали са стих.
Втъках те във сънища, нали си бил наяве.
Във вечерната си тишина те преоткрих.
Обичах я, защото исках в нея да останеш.

Скъсявах разстояния. Не знам дали можах.
От стръмни пътища плетях косите си.
Валеше дълго дъжд и брулеше ме прах,
и слънце пиеше до болка от мъглите ми.

Повярвах в бялото. Не знам дали видях.
Неуловимо в него се завърташе дъгата.
Пътека нямаше ли, пак към теб вървях.
Очи затварях, влезеше ли в тях тъгата.

Откривах те в деня. Не знам дали си бил.
Но пареха ме стъпките по тротоара.
И всеки знак предчувствие във мен дарил,
усещах как се впива и полека ме изгаря.

Сгушвах те във мен. Не знам дали обичах.
В сърцето си прибирах всеки малък миг.
Наяве и насън сама на тебе се обричах.
Ти истински ли си, или си само моят стих?



© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??