Не знам
Изваях те във думи. Не знам дали са стих.
Втъках те във сънища, нали си бил наяве.
Във вечерната си тишина те преоткрих.
Обичах я, защото исках в нея да останеш.
Скъсявах разстояния. Не знам дали можах.
От стръмни пътища плетях косите си.
Валеше дълго дъжд и брулеше ме прах,
и слънце пиеше до болка от мъглите ми.
Повярвах в бялото. Не знам дали видях.
Неуловимо в него се завърташе дъгата.
Пътека нямаше ли, пак към теб вървях.
Очи затварях, влезеше ли в тях тъгата.
Откривах те в деня. Не знам дали си бил.
Но пареха ме стъпките по тротоара.
И всеки знак предчувствие във мен дарил,
усещах как се впива и полека ме изгаря.
Сгушвах те във мен. Не знам дали обичах.
В сърцето си прибирах всеки малък миг.
Наяве и насън сама на тебе се обричах.
Ти истински ли си, или си само моят стих?
Втъках те във сънища, нали си бил наяве.
Във вечерната си тишина те преоткрих.
Обичах я, защото исках в нея да останеш.
Скъсявах разстояния. Не знам дали можах.
От стръмни пътища плетях косите си.
Валеше дълго дъжд и брулеше ме прах,
и слънце пиеше до болка от мъглите ми.
Повярвах в бялото. Не знам дали видях.
Неуловимо в него се завърташе дъгата.
Пътека нямаше ли, пак към теб вървях.
Очи затварях, влезеше ли в тях тъгата.
Откривах те в деня. Не знам дали си бил.
Но пареха ме стъпките по тротоара.
И всеки знак предчувствие във мен дарил,
усещах как се впива и полека ме изгаря.
Сгушвах те във мен. Не знам дали обичах.
В сърцето си прибирах всеки малък миг.
Наяве и насън сама на тебе се обричах.
Ти истински ли си, или си само моят стих?
© Ани Монева All rights reserved.
