9 oct 2008, 9:06

Не знам

  Poesía
815 0 17

 

Дори не знам

 

какво търся...

 

Може би някой

 

поне наполовина

 

луд колкото мен,

 

излязъл в този

 

смръщен есенен ден

 

да поговори с листата

 

или със самотни птици,

 

останали въпреки

 

наближаващата зима...

 

и тъгата...

 

Дори не знам

 

къде точно отивам...

 

Навярно търся истина...

 

Или пък илюзия,

 

в която да повярвам...

 

Не знам...

 

Знам,

 

че без теб не съм същата...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • есенно-чувствено.. хареса ми!
  • Благодаря ви, приятели!
    Всички топли думи за моето творение правят този есенен ден малко по-различен. Обичам ви!
  • Много ми хареса...Поздрав!!!
  • "Дори не знам какво търся..."Спри да търсиш!Каквото и да е,ТО ще те намери и когато се усмихваш истински,от сърце,ще знаеш,че си го намерила.Получаваш прегръдки и от още едно лудо момиче!Страхотен стих!

  • Есента е сезона на поетите.Пушкин е писал само тогава. А ти няма как да останеш сама в мъглите и есенните съзерцания. Прекалено си хубава, за да се случи това.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...