9.10.2008 г., 9:06

Не знам

813 0 17

 

Дори не знам

 

какво търся...

 

Може би някой

 

поне наполовина

 

луд колкото мен,

 

излязъл в този

 

смръщен есенен ден

 

да поговори с листата

 

или със самотни птици,

 

останали въпреки

 

наближаващата зима...

 

и тъгата...

 

Дори не знам

 

къде точно отивам...

 

Навярно търся истина...

 

Или пък илюзия,

 

в която да повярвам...

 

Не знам...

 

Знам,

 

че без теб не съм същата...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • есенно-чувствено.. хареса ми!
  • Благодаря ви, приятели!
    Всички топли думи за моето творение правят този есенен ден малко по-различен. Обичам ви!
  • Много ми хареса...Поздрав!!!
  • "Дори не знам какво търся..."Спри да търсиш!Каквото и да е,ТО ще те намери и когато се усмихваш истински,от сърце,ще знаеш,че си го намерила.Получаваш прегръдки и от още едно лудо момиче!Страхотен стих!

  • Есента е сезона на поетите.Пушкин е писал само тогава. А ти няма как да останеш сама в мъглите и есенните съзерцания. Прекалено си хубава, за да се случи това.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...