Посветено на "коментарната рубрика" в сайта
Да се забавлявам, или да се ужасявам
от коментарите прочетени, не знам...
Дойдох във сайта да се вдъхновявам,
но вече ме обзема срам...
Ако творците във страната ни
така безцеремонно се "ядат" -
ще могат ли съвет на младите
със своя пример да дадат?
И струва ли си да хабим енергия
във търсене на грозни недостатъци,
наместо да редим в симетрия
слова, изпъстрени с любовни намеци?
© Даниела Ганчева Todos los derechos reservados
Уважаеми творци, с най-голямото си уважение към всеки от вас и към творчеството ви, държа да подчертая, че апелът ми за добри "междусъседски" отношения не е продиктуван от наивност/уви, отдавна я изгубих!/, а по-скоро от добро възпитание и желание за конструктивна критика и цивилизован диалог.Наясно съм, че както навсякъде, така и тук завистта човешка е оставила своите отпечатъци.Това е неизбежна част от живота, освен това винаги ще има по-високи върхове, които да искаме да изкачим и по-добри писатели и поети, на които бихме искали да приличаме поне малко...Нека го правим с достойнство и усмивка/но не лицемерна/ и да гледаме позитивно дори, когато ни критикуват!
Благодаря, че се отбихте и споделихте!