Не знам
Не знам защо реши, че съм онази,
покорната, с безгласност във гласа?
От моето "покорство" Бог да пази,
за мен са тесни тези небеса.
Не знам кога неволно те измамих,
че златна клетка ще е моят рай?
И имах много, и трошичка нямах,
но винаги с предчувствие за край.
Не знам дали е вечна любовта ни,
за мен сега сърцето ти е храм.
И нищичко след мен да не остане,
вземи, каквото мога да ти дам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
