7 ago 2012, 15:34

Не зная

780 0 5
 

И не зная защо обеднях.

Аз не съм те държала в ръцете си.

Но съм бедна, когато мълчиш.

И когато те няма в очите ми.

А мисълта ми е игла.

На върха танцувам- прима балерина.

Чертае малка капка кръв-тъга.

Нищо. Ще я превържа със листо смокиня.

И пак боде денят - магарешки  бодил,

разцъфнал в тихото на самотата ми.

Прегризвам облаците. Вятърът е скрит.

После заставам, без теб, на ръба на душата си.

 

~Endless~

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки си има своето лесно и трудно, Кадир... Благодаря за споделянето на емоцията... И да, знам...
  • Благодаря, Светлана ! Усмихна ме
  • Страхотна си!Казах ти, няма да те пропусна!
  • Така е, Вал...
  • Всеки стои на ръба на душата си в определени моменти! Но не го прекрачва

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...