Aug 7, 2012, 3:34 PM

Не зная

  Poetry » Love
775 0 5
 

И не зная защо обеднях.

Аз не съм те държала в ръцете си.

Но съм бедна, когато мълчиш.

И когато те няма в очите ми.

А мисълта ми е игла.

На върха танцувам- прима балерина.

Чертае малка капка кръв-тъга.

Нищо. Ще я превържа със листо смокиня.

И пак боде денят - магарешки  бодил,

разцъфнал в тихото на самотата ми.

Прегризвам облаците. Вятърът е скрит.

После заставам, без теб, на ръба на душата си.

 

~Endless~

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки си има своето лесно и трудно, Кадир... Благодаря за споделянето на емоцията... И да, знам...
  • Благодаря, Светлана ! Усмихна ме
  • Страхотна си!Казах ти, няма да те пропусна!
  • Така е, Вал...
  • Всеки стои на ръба на душата си в определени моменти! Но не го прекрачва

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...