Endlesss
95 112
Aug 7, 2012, 3:34 PM

Не зная 

  Poetry » Love
610 0 5
 

И не зная защо обеднях.

Аз не съм те държала в ръцете си.

Но съм бедна, когато мълчиш.

И когато те няма в очите ми.

А мисълта ми е игла.

На върха танцувам- прима балерина.

Чертае малка капка кръв-тъга.

Нищо. Ще я превържа със листо смокиня.

И пак боде денят - магарешки  бодил,

разцъфнал в тихото на самотата ми.

Прегризвам облаците. Вятърът е скрит.

После заставам, без теб, на ръба на душата си.

 

~Endless~

 

 

 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всеки си има своето лесно и трудно, Кадир... Благодаря за споделянето на емоцията... И да, знам...
  • Благодаря, Светлана ! Усмихна ме
  • Страхотна си!Казах ти, няма да те пропусна!
  • Така е, Вал...
  • Всеки стои на ръба на душата си в определени моменти! Но не го прекрачва
Random works
: ??:??