Endlesss
95 112
7.08.2012 г., 15:34 ч.

Не зная 

  Поезия » Любовна
652 0 5
 

И не зная защо обеднях.

Аз не съм те държала в ръцете си.

Но съм бедна, когато мълчиш.

И когато те няма в очите ми.

А мисълта ми е игла.

На върха танцувам- прима балерина.

Чертае малка капка кръв-тъга.

Нищо. Ще я превържа със листо смокиня.

И пак боде денят - магарешки  бодил,

разцъфнал в тихото на самотата ми.

Прегризвам облаците. Вятърът е скрит.

После заставам, без теб, на ръба на душата си.

 

~Endless~

 

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки си има своето лесно и трудно, Кадир... Благодаря за споделянето на емоцията... И да, знам...
  • Благодаря, Светлана ! Усмихна ме
  • Страхотна си!Казах ти, няма да те пропусна!
  • Така е, Вал...
  • Всеки стои на ръба на душата си в определени моменти! Но не го прекрачва
Предложения
: ??:??