16 dic 2009, 13:14

Не зная как 

  Poesía » De amor
608 0 4

Отиваш си, не мога да те върна,

прощални думи няма да изричам,

в миг всичко минало се преобърна.

Ще мога ли да спра да те обичам?

 

Прозорец, празна стая, тишина,

във ъгъла е скрита самотата.

Протягам с болка своята ръка,

за да докосна спомена в душата.

 

Уж празна стая, а във нея още

танцуват призраци - желания, мечти,

споделяни в красиви лунни нощи,

изричани със сълзи на очи.

 

Изгубих те - превърнах се в пустиня,

от всички страсти земни се отричам,

ала сърцето - наранена просякиня -

не знае как да спре да те обича!

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??