Не зная как
Отиваш си, не мога да те върна,
прощални думи няма да изричам,
в миг всичко минало се преобърна.
Ще мога ли да спра да те обичам?
Прозорец, празна стая, тишина,
във ъгъла е скрита самотата.
Протягам с болка своята ръка,
за да докосна спомена в душата.
Уж празна стая, а във нея още
танцуват призраци - желания, мечти,
споделяни в красиви лунни нощи,
изричани със сълзи на очи.
Изгубих те - превърнах се в пустиня,
от всички страсти земни се отричам,
ала сърцето - наранена просякиня -
не знае как да спре да те обича!
© Люба Георева All rights reserved.
