7 dic 2007, 7:57

Не зная причината 

  Poesía
1504 0 11

 

Аз бях до теб сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
мечтите в мен ли?! - Срина ги!...
Че ще бъдем "нормални" - надявах се.

Дадох ти себе си - любовта си,
ти ми отдаваше своята,
че ще живеем така до смъртта си,
беше идея, поне... моята.

И ето, че нещо счупи се,
ако ме питаш, не знам и какво,
Просто... "НЕЩОТО" случи се,
и отговор нямам - защо?

А бях до теб, сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
живота, мечтите ми?! - Срина ги!...
А и... на какво ли надявах се?...

Така ти замина, не помня годината,
но спомена за теб ми остана,
така и до днес, не разбрах за причината,
но усещам солта ти във.... раната!

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Просто... "НЕЩОТО" случи се,
    и отговор нямам - защо?
  • Трудно зарастват солените рани.Дано твоята да е затворена вече!
  • Тези спомени-рани от любов така болят...
    Прекрасно стихотворение.С много обич за теб.
  • БРаво!

  • "Така ти замина, не помня годината,
    но спомена за теб ми остана,
    така и до днес, не разбрах за причината,
    но усещам солта ти във.... раната! "

    ВЕЛИКОЛЕПИЕ!ПОКЛОН ПРЕД ПЕРОТО ТИ!
  • Ей,пишеш невероятно!
    Поздрав!
  • Всичко,което се случва, е трябвало да се случи...Поздрави за силния стих!
  • Пак силна творба!Дано има шанс твоята сила!!!
    ПОздрав!!!
  • Страхотно е!
    Начинът на писане на първите четири стиха, със завършването през ред - "радвах се, надявах се, любовта си.. и т.н.", напомня за тягостна и мрачна атмосфера, за обида и пренебрежение. Но в петият стих ритъмът е променен - звученето е по-ведро, защото вече не си вмъквал тази форма "... се". Това ми допада, защото макар и с тъжен край, стиха ми подсказва, че ще има нова любов в бъдеще!
  • Най-трудно зарастващите рани...ни правят най-мъдри...Черпи сила и познание от болката!!!Поздрави...пишеш страхотно!
  • Когато нещо се счупи,значи не е било достатъчно здраво или някаква много по-голяма сила го е счупила...Така че не тъжи,а търси онова което не се чупи никога...Търсиш ли ще го намериш.Поздрав!
Propuestas
: ??:??