7 дек. 2007 г., 07:57

Не зная причината

Поэзия

1.7K 0 11

Аз бях до теб сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
мечтите в мен ли?! - Срина ги!...
Че ще бъдем "нормални" - надявах се.

Дадох ти себе си - любовта си,
ти ми отдаваше своята,
че ще живеем така до смъртта си,
беше идея, поне... моята.

И ето, че нещо счупи се,
ако ме питаш, не знам и какво,
Просто... "НЕЩОТО" случи се,
и отговор нямам - защо?

А бях до теб, сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
живота, мечтите ми?! - Срина ги!...
А и... на какво ли надявах се?...

Така ти замина, не помня годината,
но спомена за теб ми остана,
така и до днес, не разбрах за причината,
но усещам солта ти във.... раната!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Бенджи (Албена Стоянова)

Просто... "НЕЩОТО" случи се,
и отговор нямам - защо?

2008-04-06T18:56:37+03:00
лъвче (Лъки)

Трудно зарастват солените рани.Дано твоята да е затворена вече!

2007-12-28T17:08:47+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тези спомени-рани от любов така болят...
Прекрасно стихотворение.С много обич за теб.

2007-12-10T18:05:03+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

БРаво!

2007-12-10T16:00:08+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Така ти замина, не помня годината,
но спомена за теб ми остана,
така и до днес, не разбрах за причината,
но усещам солта ти във.... раната! "

ВЕЛИКОЛЕПИЕ!ПОКЛОН ПРЕД ПЕРОТО ТИ!

2007-12-09T13:26:06+02:00