Не зная причината
Аз бях до теб сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
мечтите в мен ли?! - Срина ги!...
Че ще бъдем "нормални" - надявах се.
Дадох ти себе си - любовта си,
ти ми отдаваше своята,
че ще живеем така до смъртта си,
беше идея, поне... моята.
И ето, че нещо счупи се,
ако ме питаш, не знам и какво,
Просто... "НЕЩОТО" случи се,
и отговор нямам - защо?
А бях до теб, сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
живота, мечтите ми?! - Срина ги!...
А и... на какво ли надявах се?...
Така ти замина, не помня годината,
но спомена за теб ми остана,
така и до днес, не разбрах за причината,
но усещам солта ти във.... раната!
© Валентин Желязков All rights reserved.
