Небе

Вдигнал очи, във небето се взрях -

да потърся отломък от вчерашен грях.

От грешки, трупани уж без вина,

да видя останала бледа следа.

Взирах се, молех се - нищо, уви!

Само черно и черно - то силно боли.

Няма бледа следа, няма на грешките край,

само красив недокоснат безкрай.

Лек повей от вятър. Аромат на живот.

Разхвърлян, красив пейзаж.

Безпаметна нощ... изчезнал мираж.