Небе

16 ago 2010, 0:14

Poesía

340 0 0

Вдигнал очи, във небето се взрях -

да потърся отломък от вчерашен грях.

От грешки, трупани уж без вина,

да видя останала бледа следа.

Взирах се, молех се - нищо, уви!

Само черно и черно - то силно боли.

Няма бледа следа, няма на грешките край,

само красив недокоснат безкрай.

Лек повей от вятър. Аромат на живот.

Разхвърлян, красив пейзаж.

Безпаметна нощ... изчезнал мираж.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.