Вдигнал очи, във небето се взрях -
да потърся отломък от вчерашен грях.
От грешки, трупани уж без вина,
да видя останала бледа следа.
Взирах се, молех се - нищо, уви!
Само черно и черно - то силно боли.
Няма бледа следа, няма на грешките край,
само красив недокоснат безкрай.
Лек повей от вятър. Аромат на живот.
Разхвърлян, красив пейзаж.
Безпаметна нощ... изчезнал мираж.