Небе

Poetry

444 0 0

Вдигнал очи, във небето се взрях -

да потърся отломък от вчерашен грях.

От грешки, трупани уж без вина,

да видя останала бледа следа.

Взирах се, молех се - нищо, уви!

Само черно и черно - то силно боли.

Няма бледа следа, няма на грешките край,

само красив недокоснат безкрай.

Лек повей от вятър. Аромат на живот.

Разхвърлян, красив пейзаж.

Безпаметна нощ... изчезнал мираж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0