24 sept 2007, 11:22

Небе 

  Poesía » Otra
1094 0 6
Седя сама на брега на морето
и гледам безмълвно небето.
Вълните...
Разбиват се страшно в скалите...
А то мрачно е...
И тъмно...
Светкавица разцепва го на две
и аз протягам нагоре към него ръце...
И шептя:
"Вземи ме...
Вземи душата ми!
Вземи я..."
Ала небето мълчи...
Кървави сълзи заблестяха в празните ми безчувствени очи...
Стичат се по бузите и цапат -
цапат и тъмни следи оставят...
Душата ми е ранена,
това бе нейната кръв.
Кръв черна, солена, студена...
И боли...
А небето мълчи ли, мълчи
и гледа как от очите ми се стичат сълзи...

© Ваня Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имаш страхотен стил на писане
  • Тъга+болка+тъга=поезия.
  • Хареса ми стиха ти... болезнен, но добре написан!
  • Поклон,стиха ти ме докосна!

    "Кървави сълзи заблестяха в празните ми безчувствени очи...
    Стичат се по бузите и цапат -
    цапат и тъмни следи оставят...
    Душата ми е ранена,
    това бе нейната кръв.
    Кръв черна, солена, студена..."

    Велико,наистина ми хареса!
  • Не плачи ти кръв, а радост потърси!
    Дупките зашивай с пъстрички игли!
    Много болка има на таз земя!
    Но затова сме живи, за изпитваме: Радост и Тъга!!!!
  • Много болка си изляла в това стихотворение... Получило се е хубаво. Поздрави!
Propuestas
: ??:??