24 sept 2007, 11:22

Небе

Poesía » Otra

1.4K 0 6

Седя сама на брега на морето
и гледам безмълвно небето.
Вълните...
Разбиват се страшно в скалите...
А то мрачно е...
И тъмно...
Светкавица разцепва го на две
и аз протягам нагоре към него ръце...
И шептя:
"Вземи ме...
Вземи душата ми!
Вземи я..."
Ала небето мълчи...
Кървави сълзи заблестяха в празните ми безчувствени очи...
Стичат се по бузите и цапат -
цапат и тъмни следи оставят...
Душата ми е ранена,
това бе нейната кръв.
Кръв черна, солена, студена...
И боли...
А небето мълчи ли, мълчи
и гледа как от очите ми се стичат сълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Рачето (Радка Йорданова)

Имаш страхотен стил на писане

2008-08-04T13:05:49+03:00
пинда.св (Стоян Владов)

Тъга+болка+тъга=поезия.

2008-02-27T14:17:39+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хареса ми стиха ти... болезнен, но добре написан!

2008-02-03T18:43:16+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Поклон,стиха ти ме докосна!

"Кървави сълзи заблестяха в празните ми безчувствени очи...
Стичат се по бузите и цапат -
цапат и тъмни следи оставят...
Душата ми е ранена,
това бе нейната кръв.
Кръв черна, солена, студена..."

Велико,наистина ми хареса!

2008-02-03T18:32:43+02:00
Jolly_Roger (Рефицул)

Не плачи ти кръв, а радост потърси!
Дупките зашивай с пъстрички игли!
Много болка има на таз земя!
Но затова сме живи, за изпитваме: Радост и Тъга!!!!

2007-09-28T11:31:48+03:00