Sep 24, 2007, 11:22 AM

Небе

Poetry » Other

1.4K 0 6

Седя сама на брега на морето
и гледам безмълвно небето.
Вълните...
Разбиват се страшно в скалите...
А то мрачно е...
И тъмно...
Светкавица разцепва го на две
и аз протягам нагоре към него ръце...
И шептя:
"Вземи ме...
Вземи душата ми!
Вземи я..."
Ала небето мълчи...
Кървави сълзи заблестяха в празните ми безчувствени очи...
Стичат се по бузите и цапат -
цапат и тъмни следи оставят...
Душата ми е ранена,
това бе нейната кръв.
Кръв черна, солена, студена...
И боли...
А небето мълчи ли, мълчи
и гледа как от очите ми се стичат сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Рачето (Радка Йорданова)

Имаш страхотен стил на писане

2008-08-04T13:05:49+03:00
пинда.св (Стоян Владов)

Тъга+болка+тъга=поезия.

2008-02-27T14:17:39+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хареса ми стиха ти... болезнен, но добре написан!

2008-02-03T18:43:16+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Поклон,стиха ти ме докосна!

"Кървави сълзи заблестяха в празните ми безчувствени очи...
Стичат се по бузите и цапат -
цапат и тъмни следи оставят...
Душата ми е ранена,
това бе нейната кръв.
Кръв черна, солена, студена..."

Велико,наистина ми хареса!

2008-02-03T18:32:43+02:00
Jolly_Roger (Рефицул)

Не плачи ти кръв, а радост потърси!
Дупките зашивай с пъстрички игли!
Много болка има на таз земя!
Но затова сме живи, за изпитваме: Радост и Тъга!!!!

2007-09-28T11:31:48+03:00