7 jul 2005, 21:24

Небе

  Poesía
1.7K 0 4

Разсипан пясък от сребро
върху катранен океан,
сред него хвърлено кълбо
със странни знаци издълбани.
Със студена светлина
някак властно, величаво
хвърлят поглед към света
звезди и пълната луна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е красиво
  • Живописна картина! Имаш удивително въображение и усет за думите!
  • Това май е най-доброто от публикуваните ти досега.
  • Супер е!!!Познаваме се от толкова време, а ти да не си ми споделила тези страхотни неща

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...