7 jul 2005, 21:24

Небе

  Poesía
1.7K 0 4

Разсипан пясък от сребро
върху катранен океан,
сред него хвърлено кълбо
със странни знаци издълбани.
Със студена светлина
някак властно, величаво
хвърлят поглед към света
звезди и пълната луна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е красиво
  • Живописна картина! Имаш удивително въображение и усет за думите!
  • Това май е най-доброто от публикуваните ти досега.
  • Супер е!!!Познаваме се от толкова време, а ти да не си ми споделила тези страхотни неща

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...