Jul 7, 2005, 9:24 PM

Небе

  Poetry
1.7K 0 4

Разсипан пясък от сребро
върху катранен океан,
сред него хвърлено кълбо
със странни знаци издълбани.
Със студена светлина
някак властно, величаво
хвърлят поглед към света
звезди и пълната луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е красиво
  • Живописна картина! Имаш удивително въображение и усет за думите!
  • Това май е най-доброто от публикуваните ти досега.
  • Супер е!!!Познаваме се от толкова време, а ти да не си ми споделила тези страхотни неща

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....