Jul 7, 2005, 9:24 PM

Небе

  Poetry
1.7K 0 4

Разсипан пясък от сребро
върху катранен океан,
сред него хвърлено кълбо
със странни знаци издълбани.
Със студена светлина
някак властно, величаво
хвърлят поглед към света
звезди и пълната луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е красиво
  • Живописна картина! Имаш удивително въображение и усет за думите!
  • Това май е най-доброто от публикуваните ти досега.
  • Супер е!!!Познаваме се от толкова време, а ти да не си ми споделила тези страхотни неща

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...