9 ago 2022, 9:59

Небе от възможности

896 0 0

 

 

В океана, който от векове препълнен

 е с облачни форми и създания.

В океана, където сърцето губи своите

 умения и налягания.

В океана, където човек гмуркал се, за да преобрази своите страхове в изпълнени желания.

Едно място, на което мисълта сваля завинаги своите окови и терзания.

Предел, достиган само от умове, полагащи невъобразими усилия и въвличащи се в битки със собствените си страдания.

Небе, “спънало" и възпряло безброй мъже, а докосвано в мечтите от едно невинно дете.

Където шири се небето, там шири се и умът на кое да е дете, неотказващо се от своето начинание. Където надмогват се небесните селения,

там детето не е изгубило своите вярвания и убеждения, че светът е приказно място и с възможности за подобрения.

Там, където човек впрегнал се да се бори с вътрешните си мъчения,

той полетял и достигнал е нечувани измерения.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арт Оуен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...