9.08.2022 г., 9:59

Небе от възможности

892 0 0

 

 

В океана, който от векове препълнен

 е с облачни форми и създания.

В океана, където сърцето губи своите

 умения и налягания.

В океана, където човек гмуркал се, за да преобрази своите страхове в изпълнени желания.

Едно място, на което мисълта сваля завинаги своите окови и терзания.

Предел, достиган само от умове, полагащи невъобразими усилия и въвличащи се в битки със собствените си страдания.

Небе, “спънало" и възпряло безброй мъже, а докосвано в мечтите от едно невинно дете.

Където шири се небето, там шири се и умът на кое да е дете, неотказващо се от своето начинание. Където надмогват се небесните селения,

там детето не е изгубило своите вярвания и убеждения, че светът е приказно място и с възможности за подобрения.

Там, където човек впрегнал се да се бори с вътрешните си мъчения,

той полетял и достигнал е нечувани измерения.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арт Оуен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...