Aug 9, 2022, 9:59 AM

Небе от възможности

891 0 0

 

 

В океана, който от векове препълнен

 е с облачни форми и създания.

В океана, където сърцето губи своите

 умения и налягания.

В океана, където човек гмуркал се, за да преобрази своите страхове в изпълнени желания.

Едно място, на което мисълта сваля завинаги своите окови и терзания.

Предел, достиган само от умове, полагащи невъобразими усилия и въвличащи се в битки със собствените си страдания.

Небе, “спънало" и възпряло безброй мъже, а докосвано в мечтите от едно невинно дете.

Където шири се небето, там шири се и умът на кое да е дете, неотказващо се от своето начинание. Където надмогват се небесните селения,

там детето не е изгубило своите вярвания и убеждения, че светът е приказно място и с възможности за подобрения.

Там, където човек впрегнал се да се бори с вътрешните си мъчения,

той полетял и достигнал е нечувани измерения.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арт Оуен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...