В океана, който от векове препълнен

 е с облачни форми и създания.

В океана, където сърцето губи своите

 умения и налягания.

В океана, където човек гмуркал се, за да преобрази своите страхове в изпълнени желания.

Едно място, на което мисълта сваля завинаги своите окови и терзания.

Предел, достиган само от умове, полагащи невъобразими усилия и въвличащи се в битки със собствените си страдания.

Небе, “спънало" и възпряло безброй мъже, а докосвано в мечтите от едно невинно дете.

Където шири се небето, там шири се и умът на кое да е дете, неотказващо се от своето начинание. Където надмогват се небесните селения,

там детето не е изгубило своите вярвания и убеждения, че светът е приказно място и с възможности за подобрения.

Там, където човек впрегнал се да се бори с вътрешните си мъчения,

той полетял и достигнал е нечувани измерения.