28 sept 2008, 12:26

Небеса

  Poesía
632 0 6

небесата

могат

да приберат

още един

залез

преди

да засъхне

кръвта

кучетата

ще лаят

по пладне

гарваните

ще стискат

крилете

и моля ви

никакви

червеи

в косите

само малко

кадифе

и много

изгризани

нокти

следи

от луна

по бутилките

вчера

беше

преди

няколко

дни

кучета

лаеха

в устите

на хората

гарваните

кълвяха

луната

червено

кадифе

червеите

го милват

до кръв

още

една

бутилка

се пръсна

в очите ми

докато

небесата

си събираха

изгревите

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...