Sep 28, 2008, 12:26 PM

Небеса

  Poetry
630 0 6

небесата

могат

да приберат

още един

залез

преди

да засъхне

кръвта

кучетата

ще лаят

по пладне

гарваните

ще стискат

крилете

и моля ви

никакви

червеи

в косите

само малко

кадифе

и много

изгризани

нокти

следи

от луна

по бутилките

вчера

беше

преди

няколко

дни

кучета

лаеха

в устите

на хората

гарваните

кълвяха

луната

червено

кадифе

червеите

го милват

до кръв

още

една

бутилка

се пръсна

в очите ми

докато

небесата

си събираха

изгревите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...