19 ago 2008, 12:45

Небеса

  Poesía
919 0 10
 

Безумни, бездънни, сапфирени...

Две огледални, неписани истини...

Две прави, от диагонали раздирани...

Страсти, до омраза избистрени...

 

Потъвам, припадам, изгубвам се...

Завъртам се в лазурна спирала...

Боря се, не искам, погубвам те...

Погубваш ме,  днес не съм цяла...

 

Очите ти, въртележка, помня ги...

Помня те... свистеж, сокол, крила,

ти ли беше? Не знам. Утре си ти...

Небеса... единствени, чисти небеса...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...