19 авг. 2008 г., 12:45

Небеса

933 0 10
 

Безумни, бездънни, сапфирени...

Две огледални, неписани истини...

Две прави, от диагонали раздирани...

Страсти, до омраза избистрени...

 

Потъвам, припадам, изгубвам се...

Завъртам се в лазурна спирала...

Боря се, не искам, погубвам те...

Погубваш ме,  днес не съм цяла...

 

Очите ти, въртележка, помня ги...

Помня те... свистеж, сокол, крила,

ти ли беше? Не знам. Утре си ти...

Небеса... единствени, чисти небеса...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...