19 авг. 2008 г., 12:45

Небеса

920 0 10
 

Безумни, бездънни, сапфирени...

Две огледални, неписани истини...

Две прави, от диагонали раздирани...

Страсти, до омраза избистрени...

 

Потъвам, припадам, изгубвам се...

Завъртам се в лазурна спирала...

Боря се, не искам, погубвам те...

Погубваш ме,  днес не съм цяла...

 

Очите ти, въртележка, помня ги...

Помня те... свистеж, сокол, крила,

ти ли беше? Не знам. Утре си ти...

Небеса... единствени, чисти небеса...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...