Безумни, бездънни, сапфирени...
Две огледални, неписани истини...
Две прави, от диагонали раздирани...
Страсти, до омраза избистрени...
Потъвам, припадам, изгубвам се...
Завъртам се в лазурна спирала...
Боря се, не искам, погубвам те...
Погубваш ме, днес не съм цяла...
Очите ти, въртележка, помня ги...
Помня те... свистеж, сокол, крила,
ти ли беше? Не знам. Утре си ти...
Небеса... единствени, чисти небеса...
© Евкалипт All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
