Безумни, бездънни, сапфирени...
Две огледални, неписани истини...
Две прави, от диагонали раздирани...
Страсти, до омраза избистрени...
Потъвам, припадам, изгубвам се...
Завъртам се в лазурна спирала...
Боря се, не искам, погубвам те...
Погубваш ме, днес не съм цяла...
Очите ти, въртележка, помня ги...
Помня те... свистеж, сокол, крила,
ти ли беше? Не знам. Утре си ти...
Небеса... единствени, чисти небеса...
© Евкалипт All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
