22 sept 2024, 21:02

Небесен дом

  Poesía
339 1 1

НЕБЕСЕН ДОМ

 

... все вярвам – в по-добрите небеса, където някой ден ще си отида,

ще ми се случват само чудеса – ще вдигна дом от ключ до керемида,

ще порастя сюрийка-две деца, ще любя най-прекрасните женици! –

и всеки ден под щедрите слънца ще пея песни с пролетните птици,

ще му отворя пътните врата, и ще посрещам всеки, спрял на прага –

навярно? – озверял от самота, ще чезне във прегръдката ми блага,

 

ще му застелна топлото легло – в което мръзна сам от сто години,

защото в този свят, прогнил от зло, тя – добротата, пет пари не чини,

в котлето ще му кипна билков чай от мащерка, от смрадлика и риган,

дори и да не ми рече: – Сполай! – за стореното, мен това ми стига,

ще ви помахам с шапката в ръка за сбогом – в откачената ми рима.

От простата човешка топлинка светът е жив! – и вечно ще го има.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....