22 сент. 2024 г., 21:02

Небесен дом

337 1 1

НЕБЕСЕН ДОМ

 

... все вярвам – в по-добрите небеса, където някой ден ще си отида,

ще ми се случват само чудеса – ще вдигна дом от ключ до керемида,

ще порастя сюрийка-две деца, ще любя най-прекрасните женици! –

и всеки ден под щедрите слънца ще пея песни с пролетните птици,

ще му отворя пътните врата, и ще посрещам всеки, спрял на прага –

навярно? – озверял от самота, ще чезне във прегръдката ми блага,

 

ще му застелна топлото легло – в което мръзна сам от сто години,

защото в този свят, прогнил от зло, тя – добротата, пет пари не чини,

в котлето ще му кипна билков чай от мащерка, от смрадлика и риган,

дори и да не ми рече: – Сполай! – за стореното, мен това ми стига,

ще ви помахам с шапката в ръка за сбогом – в откачената ми рима.

От простата човешка топлинка светът е жив! – и вечно ще го има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....