ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
25 jul 2008, 22:03

Небесен храм 

  Poesía » Otra
745 0 9

Бях с някаква мръсница във мрачната ù стая
и лепнеха телата ни от сладострастна влага.
На черна страст отдаден, измъчвах и ругаех
и гаврих се със нея тъй, както се полага.

 

Със злоба плюх в лицето ù - картина на порока,
и укротил плътта, платих си и си тръгнах.
От тъмнината скрит, презирах се жестоко
и молих се на пръст, на тор да се превърна.


А моята душа във бяс и гняв изхлипа,
захвърли ме и чиста и свободна полетя
към теб, мечтана фейо, чакаща ме тихо
във светлия ти дом - свят храм на любовта.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Демоните наши...
  • двуличието, разнопосочността на живота понякога ни удивява със своите потребности..и плътски и възвишени.. Но всеки има избор да постъпва със себе си както намери за добре..тогава няма място за вина..,защото макар и принизени за момент от плътта,по-късно не бихме усетили колко сладък е полета на духа...........
  • Б.И.Р.И!Безцеремонно...Игриво...Реално...Интегрално!
  • Не го мисли Ивайло!Всички сме грешни.Ама като се разкайваш ще ти се прости/само гледай музата да не научи/
    Поздрави от Враната!
  • Ани
  • Ооо, как започваш...
    А как свършваш само
    Поздрави, Ивайло!
  • Първичното... в път... към съвършенството...може би...
    Чувства се хаотично движение, неопределеност, неяснота...
    Права е Маги - всеки си има своя храм...
    Важното е да намерим пътя към него...
    Стана ми тъжно.
  • ....................
    всеки има своя Небесен храм за душата...другото е тъжно...
  • уау...
    харесах!
Propuestas
: ??:??