Небесен храм
Бях с някаква мръсница във мрачната ù стая
и лепнеха телата ни от сладострастна влага.
На черна страст отдаден, измъчвах и ругаех
и гаврих се със нея тъй, както се полага.
Със злоба плюх в лицето ù - картина на порока,
и укротил плътта, платих си и си тръгнах.
От тъмнината скрит, презирах се жестоко
и молих се на пръст, на тор да се превърна.
А моята душа във бяс и гняв изхлипа,
захвърли ме и чиста и свободна полетя
към теб, мечтана фейо, чакаща ме тихо
във светлия ти дом - свят храм на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
