7 nov 2010, 12:26

Небесна балада 

  Poesía » De amor
602 0 1

НЕБЕСНА БАЛАДА

 

Кристален звън на падащи снежинки,

танцуващи красив небесен валс...

Вълшебни песни в тъмнината скрити,

притихнали в очакване на звезден бал...

 

Звезди, покрити с пурпурно одеало,

намигащи на златочелата луна...

Планински вятър, лутащ се в безкрая,

далеч от всепронизващата суета...

 

Една звезда, изплувала от мрака,

сияеща със искреност и нежен чар...

Една мечта, която със надежда чака

безвремието на духовен карнавал...

 

Докосвайки сърцето на Земята спяща,

разтворила душата си за малки чудеса,

в ефирен полет - теменужено-искряща,

танцувайки, тя пръска светлина...

 

Понесени във танца романтично-лудо,

унесени в небесно-земна самота,

звездата и Земята сътвориха малко чудо-

те сляха се в неземна красота!

 

Дали това бе чудна приказка позната

или вълшебен сън - Вселената мълчи...

 Но и до днес, посрещайки зората,

 

Земята къпе се във слънчеви лъчи!

 

 

 

03.01.2008

© Даниел Цокев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??