7.11.2010 г., 12:26

Небесна балада

812 0 1

НЕБЕСНА БАЛАДА

 

Кристален звън на падащи снежинки,

танцуващи красив небесен валс...

Вълшебни песни в тъмнината скрити,

притихнали в очакване на звезден бал...

 

Звезди, покрити с пурпурно одеало,

намигащи на златочелата луна...

Планински вятър, лутащ се в безкрая,

далеч от всепронизващата суета...

 

Една звезда, изплувала от мрака,

сияеща със искреност и нежен чар...

Една мечта, която със надежда чака

безвремието на духовен карнавал...

 

Докосвайки сърцето на Земята спяща,

разтворила душата си за малки чудеса,

в ефирен полет - теменужено-искряща,

танцувайки, тя пръска светлина...

 

Понесени във танца романтично-лудо,

унесени в небесно-земна самота,

звездата и Земята сътвориха малко чудо-

те сляха се в неземна красота!

 

Дали това бе чудна приказка позната

или вълшебен сън - Вселената мълчи...

 Но и до днес, посрещайки зората,

 

Земята къпе се във слънчеви лъчи!

 

 

 

03.01.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Цокев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...