Небесни йероглифи
Млечносиньо, небето
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото
тайнство е бременна,
извисява духът ми
своя връх заскрежен.
Във очите засяват
крехки сълзи секундите,
тънка кожа съблича
змиевидният страх.
Йероглифи небесни
сричат своето сбъдване
и съдбата си синя
аз в небето видях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
