Небесни йероглифи
Млечносиньо, небето
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото
тайнство е бременна,
извисява духът ми
своя връх заскрежен.
Във очите засяват
крехки сълзи секундите,
тънка кожа съблича
змиевидният страх.
Йероглифи небесни
сричат своето сбъдване
и съдбата си синя
аз в небето видях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
