Небесни занаятчии
Поизбледняла е от студ тревата,
над тъмните ù пазви дреме скреж.
Поизсребрява бавничко луната,
звездите тихо чезнат от копнеж.
Копнеж по недоизживяно лято,
когато бяха ярък перлен низ,
разсипан на талази в необята
по нечий щедър, вдъхновен каприз.
Но още рано е и още – тъмно,
и дълго, мръзнещ, ще гълчи под нос
пак косът, щом от облаците ръмне –
той чака слънцето си на поднос!
Но постепенно се поизяснява.
Денят се буди, поизбистря взор
и след сълзите пак порозовява
небето над притихналия двор.
С лице измито, ще се поразсъни,
ще се изпълни с птича суета.
И нищо чудно, ако в пруста звънне
с камбанки – перли, ранна, пролетта.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
👍
-
Красотичка! Ръкопляскам!
-
Щураче, имаше и вариант "бръмне", но нямаше пчели, а реших да не си измислям самолети 😁.А "ръмне" ми харесва - за малко и едва-едва, а косът почнал да протестира и протестирал дълго, дълго, дори когато спряло да ръми! Благодаря!
-
Е, може да е "щом през облаците съмне"
Много образна картинка -
Благодаря, Росица Димова! Снощи ми изгоря крушката заедно с фасунгата. Разклонителят ми е с три гнезда - стига за лаптопа, рутера и нощната лампа. Което означава, че ако искам да си включа радиатора, трябва да изключа лампата. Изборът е - или на тъмно, или на студено. Рано сутринта отворих лаптопа, но на тъмно не се пише, затова останах на студено. И написах това стихотворение. Изкуших се на "ръмне" да сложа рима "гръмне", но се уплаших, че някой ще ме обвини във възпяване на смъртта и гърмежите 😁. Честит празник и на теб!
-
Страно е, как сутрин човек се чувства като новороден, с онова самозалъгващо се чувство за вечност! Честит празник!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
