27 jun 2017, 22:35

Небето плаче

976 3 3

Вали дъжд.
Вървя замислена по мокрия тротоар,
толкова замислена, че все едно душата е напуснала тялото ми.
На автопилот съм.
И не ми пука, че съм мокра.
..Дори се наслаждавам!
Възпирам сълзите си.
Небето плаче вместо мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви! Писани са в трудни моменти, но като ги изключим съм доста ведър и щастлив човек, макар да не си личи по стиховете. 🤗
  • Видях те. Предложих ти чадър. Ти дори не ме погледна. Разбрах, че сега си в друго измерение. Поздрави!
  • Моника, я се усмихни! Толкова си млада, радвай се на живота! Поздравления за хубавите стихове!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...