Монза (Моника Ангелова)
14 5
27 июн. 2017 г., 22:35

Небето плаче 

  Поэзия » Пейзажная
734 3 3

Вали дъжд.
Вървя замислена по мокрия тротоар,
толкова замислена, че все едно душата е напуснала тялото ми.
На автопилот съм.
И не ми пука, че съм мокра.
..Дори се наслаждавам!
Възпирам сълзите си.
Небето плаче вместо мен.

© Моника Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви! Писани са в трудни моменти, но като ги изключим съм доста ведър и щастлив човек, макар да не си личи по стиховете. 🤗
  • Видях те. Предложих ти чадър. Ти дори не ме погледна. Разбрах, че сега си в друго измерение. Поздрави!
  • Моника, я се усмихни! Толкова си млада, радвай се на живота! Поздравления за хубавите стихове!
Предложения
: ??:??