27 июн. 2017 г., 22:35

Небето плаче

Поэзия » Пейзажная

972 3 3

Вали дъжд.
Вървя замислена по мокрия тротоар,
толкова замислена, че все едно душата е напуснала тялото ми.
На автопилот съм.
И не ми пука, че съм мокра.
..Дори се наслаждавам!
Възпирам сълзите си.
Небето плаче вместо мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Монза (Моника Ангелова)

Благодаря ви! Писани са в трудни моменти, но като ги изключим съм доста ведър и щастлив човек, макар да не си личи по стиховете. 🤗

2017-06-28T13:43:20+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Видях те. Предложих ти чадър. Ти дори не ме погледна. Разбрах, че сега си в друго измерение. Поздрави!

2017-06-28T06:20:29+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Моника, я се усмихни! Толкова си млада, радвай се на живота! Поздравления за хубавите стихове!

2017-06-28T01:07:35+03:00