Небето плаче
Вали дъжд.
Вървя замислена по мокрия тротоар,
толкова замислена, че все едно душата е напуснала тялото ми.
На автопилот съм.
И не ми пука, че съм мокра.
..Дори се наслаждавам!
Възпирам сълзите си.
Небето плаче вместо мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Ангелова Всички права запазени
