13 jul 2008, 9:55

Небето - пропаст 

  Poesía » De amor
1283 1 18
Преселих се в едно безвремие.
И бездни и небе увличат ме.
Не съм на себе си, но Себе си -
бездънна от Тебé-Обичане.
И с дъх не смея да ранявам
на лудостта ни свята Силата,
а тихо... с вик сподавен падам
във пропаст, дето ме въздига.
От тънък ръб... свободно падане.
Нагоре само! Път без връщане.
Най-истинският транс-отдаване
на клетки с Дух единосъщен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??